Хората твърдят, че да започнеш нещо ново е страшно. От позицията на човек, който обожава предизвикателствата и авантюризма, бих казала, че много по-страшно ми се струва никога да не започнеш. И ето ме тук, с поредното ново начинание, за което мечтая толкова отдавна. Собствен, седмичен блог, в който да си говорим за всичко онова, което ни вълнува. Мода. Пътувания. Чувства. Ах, тези чувства, които обичам да обличам в изкуство. Усмихвам се само при мисълта за него и в частност за моята собствена стихия – книгите. Книгите са главно действащо присъствие във всичко, което съм. Най-добрите ми приятели през целия ми живот. Е, поне от мига, в който баба ме научи да чета, да се губя и намирам между мастилените редове. Не помня добре мига, в който написах първото си изречение, но кристално си спомням момента, в който написах първото, в което усетих порива да продължа да пиша цял живот. Беше още във втори клас и съдържаше в себе си думата „сняг“. Може би и заради това изковах хартиения си свят върху идеята за студа. Знаете, ако вече сте прочели някое от издадените ми заглавия.
Прекарах последното десетилетие в самоусъвършенстване и все се убеждавах, че за да дам на хората най-доброто, аз самата трябва да бъда своята най-добра версия. В един момент осъзнах, че в стремежа си да бъда по-добра, утре винаги ще бъде по-подходящ ден за стартиране на каквото и да било. Повече не ми се чака до утре. Искам да го направя днес, вярвайки, че пламъкът, който влагам във всичко, което правя, ще бъде достатъчен. И понеже все още не съм се представила, а пък съм открила, че откровенията са най-прекият път до сърцето, ще ви споделя девет факта за мен. Девет, защото това е любимата ми цифра. Това брои ли се за факт? (смея се)
Казвам се Любляна и ми отне двадесет години, за да започна да се представям с цялото си име. Всички мои близки и познати ме наричат просто Аби. Малкото име, което съм си измислила в знак на протест, че родителите ми не са избрали нещо кратко за мен. Странно, днес усещам пеперуди всеки път, в който чуя цялото си име. Усещам пеперуди и всеки път, когато пиша. Живеят на квартира в душата ми, без да плащат наем и се хранят от мастилото ми. Издадох първия си роман „Нямаше Бог за нея“ още на двадесет и три. Отне ми пет години, за да го завърша. И още пет, за да осъзная, че бих го разказала по съвсем различен начин, ако имам тази възможност. Създадох си я. След като продадох и последния тираж от „Нямаше Бог за нея“, я пренаписах от корица до корица и я превърнах в „Нямаше бог за нас“, книга I от поредицата „Преродени в пепелта“. Поредицата ще се състои от пет заглавия. „Нямаше бог за нас“, „Вече съм само минало“, „Душите правят снимки“, „Хоризонтална осмица“ и „Обгорено цвете“. Последното заглавие е и причината да се осмеля да пренапиша останалите четири, които веднъж вече бях издавала. Да пиша е точно толкова важно за мен, колкото е и да дишам. Редовете са моят кислород. Престанах да броя, струва ми се, че споделих далеч повече от девет свои откровения? Така или иначе математиката никога не ми е била сила, стихията ми е литературата. И ще ви доказвам това във всеки миг, в който сте тук и се разхождате из мислите и чувствата ми. Затегнете колани и да излитаме...
Целувки и до скоро.
